Той стоеше прав на входа на цеха и гледаше към колата. Усещаше студа от замразените трупове, които висяха зад него и усещаше топлината от това, което стоеше пред него. Погледа му беше хладен, ядосан, жесток. Ако можеше да излезе от себе си щеше да изпотроши всичко, което застане пред очите му. Гняв отвъд равновесието, болка по-силна от дрога, дрога, която го побъркваше.
Той хвърли цигарата и погледна към двама, които стояха прави до колата и го гледаха.
- Доведете я.
Единия отвори вратата на задната седалка и след кратко боричкане издърпа отвътре жена с черна превръзка на очите. Тя се опита да се съпротивлява, но се стресна от затварянето на вратата и се смълча. Поведоха я към него и като стигнаха до рампата за товарене на месо двамата я вдигнаха и я качиха при него. Тя се олюля леко, но като стъпи на краката си се изправи бавно. Ръцете й трепереха. Миризмата на мъртви животни смрази кръвта й. Студа, който лъхаше от цеха я накара да изстене тихо.
Той се приближи към нея и с рязко движение скъса горната част на роклята й. Тя отстъпи леко назад, но той я дръпна към себе си и като извади нож разряза бавно плата. Червената рокля се свлече на земята и тя остана съвсем гола пред него.
- Мразя те. – стисна зъби той като я хвана за ръка и я поведе навътре.
Тя знаеше кой е този мъж. Но нямаше никаква представа какво ще направи. Една лека надежда проблясна в нея, че той не би я наранил, но страха продължи да тупти по тялото й. Така ли завършва всичко – с парче студено желязо...
Той я заведе в една от залите на цеха и я бутна напред. Тя се олюля и се спря. Не знаеше какво да направи. Не знаеше дали да говори, дали да се опита да му се моли. Тишийната беше оглушителна и леко тропване в дъното на залата я накара да потрепери цялата. Това напрежение продължи неумолимо дълго и тя с треперещи ръце свали превръзката от очите си. Гледката беше покъртителна. Телата на животните висяха от тавана на куки. Край стените имаше маси за разфасоване и ножове, купища ножове.
Тя се завъртя леко на токче и огледа помещението. Студа пълзеше по ръцете й, по врата й, косата й докосваше раменете й и беше единственото, нещо, което можеше да прикрие голотата й. Вътрешната голота на ужас, привличане, възбуда. Тръпка, която пълзеше съвсем видимо навсякъде по нея. Тя се обърна към него и го погледна. Никога не го беше виждала толкова хладен и ядосан.
Той я гледаше право в очите и стискаше зъби в опит да се удържи. Ченето му се стягаше и отпускаше. Всичко беше възможно. Тази нощ беше неговата нощ и той ще прави каквото поиска с нея. Тук сред труповете. Сред миризмата на сурово месо. Защото тя заслужава точно това. Защото тя е точно това – смърт, която те застига всеки ден, всяко утро, с всяко вдишване. Смърт, която искаш да хванеш в ръце и да прекършиш на две като цвете. За това цвете кръвта му тече твърде дълго.
- Моя си. – и и той щракна с пръсти като се приближи до нея и сложи ръка на кръста й. Усети как тялото й леко потреперва. Дали от възбуда, дали от студа – не го интересуваше. След миг се чу нежна, но темпераментна музика. Танго.
- Мъртва си. Това е краят. – и той я завъртя между труповете. – Повече никой няма да те има. Ще гориш и ще гаснеш където аз кажа. Ще стенеш и ще се смееш, когато аз кажа. – ръцете му я стискаха твърдо и категорично. Гърдите й се дкосваха до бялата му риза и във всеки миг, когато погледите им се засичаха той стисваше зъби и чинето му се стягаше неумолимо.
Танца я подведе и тя се опита да го целуне, но той се дръпна. Това, което в момента изпитваше не беше за целувки. Беше извиване на ръце по най-брутален и груб начин. Беше завоюване на територия, беше среднощен лов на освирепял от глад хищник. Освирепял от болка и желание. Желание да я хвърли на студените маси, да разпръсне косите й върху кръвта от животни и да я изяде жива.
Никоя енергия не може да се сравни с тази на копнежа. Неутолим и мъчителен.
Той я завъртя и рамото й се допря до стърчащи ребра на едно от прасетата. Дръпна я към себе си и се загледа в раната.
- Мразя те и те обичам. – той се спря за момент и зарови лице в косата й – Не мога без тебе. Бих те убил с тези две ръце ако можех... Но не мога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар