Милена слезна от красивия сребърен мерцедес и се приближи към тойотата на партньора си като си свали слънчевите очила.
- Защо си с колата на жена ти? – Той не й отговори и направи отегчена физиономия. Жена му поиска... Какво значение имаше... Милена се доближи още до него. - Клиента каза, че ще изчака още една седмица.
- Само седмица? – той я сграбчи за ръката и я разтресе като оголи зъби – Не ми върши работа една седмица. Това са много пари! Трябва ми месец!
- Кога ще я напуснеш? – Милена се притисна в него и се опита да го целуне, но той я премести назад.
- Казах ти. Няма да се разведа. Мислиш, че си единствената?!
Милена се отскубна от ръката му и отстъпи назад.
- Писна ми да правя секс с клиентите заради тебе.
- И от кога стана толкова морална?
Тя стисна устни и се загледа в него. Внезапно му се усмихна, отиде до колата си, извади сиво куфарче и заедно с него мушна в багажника му черна найлонова торбичка.
- Къде са останалите пари?
- Утре. Много поздрави на жена ти!
Тази вечер двама го нападнаха и умря от раните си на паркинга пред офиса. На сутринта я извикаха в районното и тя се разплака пред следователя.
- Жена му разбра, че имаме връзка. Той поиска да сме по-дискретни за да не я измъчва. Постоянно му се молеше. Страхливка. Не смее дори да спори с него. Няма как тя да го е направила. Такава будала не съм виждала...
- Вие ли го убихте? – Следователя й зададе много въпроси, но не й каза, че вече имат записите от охранителните камери, където ясно се вижда, че е нападнат от двама мъже, които в момента издирваха.
- Аз? Аз имам нужда от него. Без него фирмата ще фалира. Ще остана без пари. Целия ми живот ще рухне. Сделките, които ще се провалят ще ме закопаят. Защо да го правя? Ние така или иначе бяхме постоянно заедно...
- Къде бяхте в нощта на убийството?
- На ресторант с клиенти. Проверете. – следователя я изгледа многозначително, но за сега нямаше повече въпроси. Той не й каза, че бяха открили много интересно пликче с перука, къса пола и сако в колата на съпругата му.
След нея влезна съпругата на жертвата цялата обляна в сълзи. Тя беше толкова уплашена, че полицията я разпитва, че хълцаше.
- Изневеряваше ли ви съпруга ви?
- Да. – избухна тя в ридания – Постоянно говорехме за това. Има връзка с партньорката си. Хиляда пъти ми обеща да прекрати! Но навсякъде е с нея!
- Имаше ли други?
- Винаги е имало и други. – някой й подаде носна кърпичка и тя издуха сополите си в нея и със сополивата кърпичка си избърса и сълзите. – Имаше даже някаква мръсница студентка. Според мене беше замесена в нещо. Може би с лихвари. Веднъж го чух как в банята каза „Не се плаши, Лолитке, аз ще го откупя.“
- Вие ли го убихте?
- Аз? – тя пак се разхълца като лицето й се изкриви от мъка – Той е баща на децата ми! Аз го обичам! Без него съм загубена... Без него ще гладуваме... Какво ще правя сега...
Следователят й зададе купища въпроси и накрая извади найлоновото пликче с червената перука и го постави пред нея.
- И по проститутки ли е ходил? – тя се надвеси над пликчето и се отдръпна рязко назад.
- Какво прави това във вашата кола? – Той не й каза, че откриха интересен запис, в който жена с тези дрехи и перука раговаря с двама съмнителни до един подлез. – Ще бъдете съдена за подбудителство.
- За подбу какво... – тя пак избухна в плач и размаха пръст към него – това не е мое. Вчера той взе колата ми за да й смени маслото, а аз взех неговата. В жабката му имаше снимки на момичета. Купища момичета. Имаше даже едни червени бикини. Моля ви... Аз не съм убиец, муха не мога да убия!
Следователят я държа още дълго в опит да извади още нещо от нея и накрая я пусна. На следващият ден доведоха едно момиче, което седна срещу него в дълбоко недоумение. Той извади перуката и я сложи пред нея.
- Това е ваше, нали?
Тя го погледна изненадана. Тази перука й изчезна, когато двамата бяха заедно в Банско. Мислеше, че я е забравила в хотела и затова си купи още една същата. На него много му харесваше, когато е в огнено червено.
- Къде бяхте в нощта на убийството?
- В къщи. Учех за изпити.
- Или само телефона ви беше в къщи?
- Какво се опитвате да кажете! Той каза, че ще напусне жена си заради мене! Каза, че ще я изхвърли на улицата и аз ще отида да живея при него! Защо да го убивам? Няма логика!
Следователят не й каза, че бяха заловили двамата съмнителни мъже от подлеза. И те бяха направили самопризнания, че жена с червена перука е поискала огънче от тях и докато се е отдалечавала е говорила, че любовника й ще напусне жена си и в колата си е приготвил петдесет хиляди лева за да заминат на някакви острови. Преди да прецака партньорката си и да осигури още двеста и петдесет хиляди. С тъмни очила. Същите като тези, които тя носеше на главата си и не бяха в торбичката. Не й каза също така, че имат запис от една камера на булеварда как жената се качва на автобус и от друга камера как слиза в нейния квартал. Зададе й много въпроси и я пусна да си ходи.
- От къде имате пет хиляди лева? – той повдигна вежди преди тя да излезне.
- От къде знаете, че имам пет хиляди лева?
- Преди да тръгнете. Кажете ми моля, той имаше ли връзка с друга?
- На мен той ми каза – започна раздразнено тя – че ще изхвърли жена си от къщи. Факт е, че го говори от цяла година и е факт, че много не му вярвах. Но това говореше. И е факт, че е спал и със съквартирантката ми. А тя е много луда крава.
- Къде е тя в момента?
- От няколко дни не се е прибирала, защо?
- Тя като вас ли се облича?
- Да, въртим си дрехите. Постоянно менкаме.
Следователят й зададе купища въпроси този ден като някои остави за следваща среща и тръгнаха да търсят съквартирантката й. Тоя пич си беше направил броеница.
В деня на погребението Милена се приближи към скърбящата му вдовица и като я прегърна целуна я и по двете бузи. Някои от присъстващите знаеха, че Милена му беше любовница, други не. Хвана я под ръка и я заведе леко встрани.
- Много рисковано го направи. – стисна устни жена му - Ами ако беше оцелял? Ами ако беше станало така? Какво щях да правя? – промълви скърбящата вдовица като взе от ръката на Милена цигарата и дръпна жадно.
- Аз никога не рискувам. – Милена я прегърна отново като не й каза, че играта е още по-заплетена - Карай по план и парите са твои. Той повече никога няма да те заплашва. Нито да те души. Нито може да ти вземе децата. – и я целуна отново по бузите като я поведе обратно за да заемат местата си на опелото.
Ами ако беше станало така? Не, нямаше как да стане така, защото бяха замесени и други играчи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар