Пешев се прибра и тихо остави ключовете на масата. Жена му седеше мълчаливо пред празната маса и дори не го погледна. На масата имаше само две спринцовки.- Не желая да гледат на мен отвисоко. - Тя проговори и той се почеса по врата. - Получихме евтаназационен комплект, но той е непълен. Две инжекции. Няма нищо от нещата, които са обявени на страницата на министерството. Цял ден звъня и ме прехвърлят от номер на номер и нито един от тези бездарници не може да ми каже къде са комплектите ни. Комплектът трябва да включва чувал, възглавничка, надуваема, - тя натърти - успокоително, инжекция, инструкция, - при всяко от изброяваните тя докосваше с пръста си масата - екологично съобразена храна! Къде ми е екологично съобразената храна?! Тя ми се полага! От мойте данъци е платено за нея! Тя си е моя! Къде е?! Те са си наши и ни се полагат! Казах им, че никога няма да настигнем цивилизования свят ако продължават да се държат като първобитни. Все едно сме в каменната ера. Идиоти ли сме, какви сме? Маймуни ли сме?!
- Ние не сме първобитни. Аз и ти. - Той се приближи и постави бутилка вино на масата пред нея. - Аз и ти сме хора с вкус. Хора с достойнство. Затова... Сега аз, като истински джентълмен, ще ти осигуря биологично щадяща екосистемата храна, ще я приготвим по някоя изискана френска рецепта, ще изпием, ма шери, бутилка изискано вино и ще постъпим като цивилизовани хора. Без значение ония некадърници какво са объркали.
Той я целуна по челото, отиде в гаража, взе една лопата и излезе на двора да копае за червеи.
След четири часа потен, зачервен, преуморен, но много щастлив, че е излязъл победител той се върна в кухнята с една паница червеи.
- Взимам си бърз душ и идвам.
След още час той се върна приятно ухаещ, гладко избръснат, широко усмихнат и още повече вдъхновен да сготви най-шармантното ястие, което някога е готвил. Завари я да се бори с червеите, които не искаха да бъдат сготвени и упорито бяха плъзнали и лазеха по цялата маса.
- За момент съм задрямала само...
- Няма проблем, ма шери. - Пешев я целуна по челото и двамата се наведоха и събраха червеите по земята. Един даже беше успял да стигне под канапето. Когато го преместиха се видя, че пода под него не е чист и се е събрала прах смесена с малки боклучета. Пешева прехапа устни:
- Не изглежда много изискано...
- Не. - Съпругът й отиде за метла и лопата и й ги подаде.
Докато тя метеше подовете Пешев изми добре шепата червеи и отвори бутилката с вино да диша. Избра си рецепта с розмарин, зехтин и артишок. Донесе от гаража една консерва артишок и я вдигна високо:
- Последната.
- Добре. - отвърна му Пешева, която се беше завряла зад двойката диван и се виждаше само малко от дупето й.
Пешев се спря за момент и я огледа. Нямаше нищо по-красиво на този свят от жена, която чисти. Той самодоволно се подсмихна и си наля от виното. Подреди чиниите, чашите и постави тигана на котлона. Червеите отново бяха направили опит да избягат и той ги събра от земята изми ги и ги метна в цвърчащият вече зехтин.
- Ма шери! Тази вечер ще ти сготвя ястие достойно за крале!
Пешева беше изкарала парцали и сега миеше прозорците. Всичко трябваше да бъде съвършено. Не като ония тъпаци, които не знаят какво правят. Тя не спираше да си дудне под носа всичко, което мисли за отчаяните си опити да си получи пълния комплект. Тя се надигна и каза на глас:
- Той си е мой!
- Кое? - Пешев я погледна, приближи се и посочи другия прозорец. - Ей тука. Направо го измий целия.
- Така ще направя! Не като някакви оттука половин, оттам до средата!
Тя подхвана да мие втория прозорец и започна да усеща миризмата на храната. Ми дълго и когато приключи с прозорците подхвана пода. Когато изми и подовете Пешев я извика:
- Хайде на масата, ма шери.
Тя изми кофите, прибра ги, прибра косите си, преоблече се набързо и седна на масата. Погледна към бутилката и видя, че е почти празна. Пресегна се да си сипе, но Пешев я спря и взе бутилката. Раздели малкото, което бе останало по равно и на дъното на чашата й имаше по-малко от сантиметър локвичка.
- Наздраве! Не всеки може да си позволи толкова скъпи вина. Ние сме благословени.
След това донесе тигана и сипа в огромните бели чинии по една супена лъжица разкривени червейни пръжки, които изглеждаха като клечици. Донесе малка купичка със салатата, която бе консервата от артишок и сипа на Пешева една супена лъжица салата. Седна до нея и я погледна:
- Бог съм на гозбите! А сега основното ястие. - Взе нейната спринцавка, заби иглата в рамото й и я изпразни. След това взе своята инжекция и си я би сам. Седна на масата, опита артишока и заговори.
- Представяш ли си как ли се чувства един страхливец, някой селяк, някой елементарен, първобитник, някой чистач в последните си мигове на земята. Да изкараш последните си часове в някаква битова просташка дейност, която те принизява до нивото на животно. Да яде нещо гнусно, да се чувства прецакан от живота, че му е преминал в абсолютни глупости. Представяш ли си колко е нечистоплътно всичко това?
Той изстиска в чинията си барбекю сос и опита ястието.
- Как ще изкараш последните часове от живота си говори много за теб...
Той я погледна самодоволно и когато виното в чашите свърши я покани на килима. Разпъна черни чували за боклук, донесе чашки с диджестив. Донесе възглавнички и двамата се пъхнаха в чувалите до кръста прорязаха други чували така, че да могат да си пъхнат ръцете и главите и се настаниха на земята, напълно опаковани и готови в очакване смъртта да дойде.
След два часа лежане на земята и чакане тя леко се надигна:
- Дали мислиш, че...
- Търпение, моля.
Тя се отпусна назад и цяла нощ лежа и гледа в тавана в очакване да умре, но не умираше и не умираше. Към три часа през нощта тя се надигна:
- Много съм гладна.
- Ти животно ли си? - Пешев гледаше прозорците и когато жена му се размърда наруши единението му с космическите енергии и света.
Тя се отпусна назад и продължи да лежи. В ранния следобед той се събуди схванат от спането на пода и видя, че тя се е преместила на канапето и се е завила с одеало. Побесня. Побесня най-откровено, стана и се развика:
- Тия некадърници! Едно нещо не могат да свършат като хората! Оставки! Всичките трябва да си дадат оставките!
Но жена му се направи, че спи и го изчака да излезе за да си изяде тайно и останалата част от шоколада.
Протестите за дефектните инжекции продължиха цял ден и недоволните 1000 граждани скандираха под прозорците на министерството с дълбоко възмущение. То не бяха искания за оставки, предсрочни избори. То не бяха обвинения в кражби, некадърност и какво ли още не. Горе пред кабинета на министъра експертът по гражданска защита си пое въздух и влезе:
- Искам да донеса доклада си за изпълнението на заповедта.
- Дай ми го. - Министърът изглеждаше много уморен от цялата тази тема. Дойде му в повече и разследването за прекратената програма за финансиране, и разследването на откраднатите камиони, и изобщо много се преумори. И с президента говори, с комисията говори. И не с една. И с други хора се наложи да говори. И накрая нагла журналистка си позволи да му зададе въпрос в най-неподходящият контекст, който той нямаше просто как да изкоментира по друг начин освен да си изпусне нервите и да каже най-голямата глупост на планетата и още го беше яд. Но както и да е.
Той взе доклада, разтвори го леко, надникна вътре и без да поглежда към експерта го прибра в едно чекмедже:
- Това е, няма повече, нали?
- А протестиращите? А изтеклия срок на годност? А нови инжекции?
- Няма пари. Там ПР, реклама да се оправят. Направихме каквото можахме. Нали така? Моля ти се, чакат ни избори. Не мога повече да се занимавам с това.
Експертът го гледаше леко приведен напред. Центърът на тежестта му бе изнесен върху пръстите и бе готов да изригне всеки момент. Но след като ледена тръпка на ужас примесена с огромен гняв на осъзнаване се приплъзна по гръбначния му стълб го обля някаква топла вълна и той наклони глава на една страна и се отпусна назад. Отстъпи и излезе. Когато затвори вратата зад себе си експертът се прекръсти и каза:
- Господи, добре, че тук е пълно с идиоти...
Прекръсти се втори път и си тръгна. Вътре в кабинета министърът се облегна и се хвана през челото:
- Господи, добре, че точно аз бях на поста...
Някъде в един малък апартамент един мъж загаси телевизора и се облегна назад:
- Господи, добре, че им саботирахме финансирането...
Някъде в един химически завод един фармацевт въздъхна:
- Господи, добре, че подменихме формулата с физиологичен разтвор...
Някъде в провинцията един мъж остави телефона си на масата:
- Господи, добре, че разменихме камионите...
А някъде в централата на ЕС някой отвори доклад на бюрото си и възкликна:
- По дяволите! - Вдигна очи към съветника си и изви изумено вежди. – Това истина ли е? Добре, че се отърваваме от тия...
Няма коментари:
Публикуване на коментар