Мая влезна и още на вратата се засмя.
- Бравата още ли ти е здрава? Може гаджето крадец да ти се ядоса и да ти я остави пак счупена.
- Не, бравата ми е здрава. Но ми го няма телевизора.
- Стига, бе!? – засмя се Мая като седна – Казах ти! Казах ти, че така ще стане! Верно го няма. Видя ли какво стана!
- Според мен се е катерил да махне камерата, която сложих на картината за да го снимам и го е съборил. Бас ловя, че следващите дни ще има нов телевизор тука.
- Да, бе! Надявай се. Повече няма да чуеш от него.
- О, сигурна съм. Ще си имам нов телевизор. Освен това имам едно подозрение, че тоя, който ми взе телефона на улицата и този, който влиза в къщи са всъщност един и същ мъж.
- Ти пък. Сериозно ли. Оня хубавия?
- Да. Пихме кафе миналата седмица. И аз за да го избъзикам му казах, че си имам едно гадже, което от време на време идва в къщи. Да му беше видяла очите. Те не лъжат. Той е. Много добре знае, че нямам гадже. И много добре знае, че аз зная, че той влиза.
- И как ги разбра всичките тия работи?
- Усещам го от разстояние. Усещам кога е добронамерен. Усещам кога ми крои нещо. Има моменти както си стоя в къщи и внезапно изпитвам някаква горещина в стомаха. Без повод. Нищо не правя. Усещам го. Все едно се вързахме с някакво невидимо въже и сега мога да ти кажа през какви настроения преминава той. Мога да ти кажа кога не мисли за мен. Мога да ти кажа кога иска секс. Дори има моменти, когато е ядосан.
- От едно кафе? Ти съвсем се побърка. Ходи ли на лекар? Да не друсаш на нещо? Да не си предозирала някое хапче? Всяка вечер пий по една чаша вино. Аз така правя. Може и по две. Успокоява нервите. Ти определено имаш нужда.
- Казвам ти. Истина е. Усещам го. И понеже нещата станаха малко по-сериозни наех частен детектив да го следи.
- Какво си направила? – Мая си изпусна лъжичката с торта върху полата.
- Наех кука да го проследи кой е, какъв е. Къде живее. Има ли си друга.
- Ти се побърка. И сега какво?
- Не зная. Но искам близнаци от него...
Христо и Георги вървяха по Витошка и Георги похапваше някакъв сладолед сорбе.
- Какво е подяволите това? Вода с малини и захар? – той се спря – Я кажи какво става с твоята изгора. Взе ли й телефона?
- Да. Пихме кафе миналата седмица.
- И? Как беше?
- Симпатяга. Направи се малко на интересна. Била имала гадже. Щях да забележа ако някой влиза в апартамента й. Няма значение. Наела е детектив да ме следи.
- Майтапиш ли се? – Георги за малко да си залепи сладоледа на блузата – Детектив?
- Звъни ми оня ден Коки, оня от автомивката. Сещаш ли се?
- Да.
- Е, той бачка като ченге под прикритие. И ми казва „няма да повярваш, една жена ме нае да те следя. Да приема ли поръчката?“ Коя жена? Опа-а-а... Казвам му, приемай, бе. Това е едно гадже. Аз ще ти приготвя какво да й дадеш. Той се смее. Сега какви съм й ги нагласил.
- Ти ме уби. Тая е по-шантава от тебе.
- Да, досега не ми се беше случвало жена да ме следи. И отгоре на всичкото сложила камера да ме снима. И аз да сваля камерата от картината и без да искам й чупих телевизора. Викам си отивам да купувам нов телевизор и в тоя момент ми звъни Коки. Я виж ти. Смяна в плановете. Сори, муцка, остана без телевизор.
- И?
- И аз си казвам така... Каквото и да си мисли тя... Да кажем, че... – Ицката се загледа в двама, които минаха покрай тях и замълча за момент - Ми не мога да й кажа, виждаш ли, аз съм тоя дето ти влиза в къщи. На ти един телевизор. То забавно, ама не става. Искам да продължи с мене. Не с крадеца.
- Вярно, че тя има избор.
- Платих на Мишо да влезне у тях. Представяш ли си, дадох му ключ на смотаняка! За да изглежда все едно съм аз. И така да й остави шоколад, че да я събуди.
- И какво стана?
- Оня ми звъни. Гаджето било много готино. Ма платих ти да я стреснеш, не да я харесваш, бе!
- Нормално. Пращаш Мишо. Какво очакваш? Наистина ли изпрати Мишо?
- Да. Сбутах го до една кофа. Викам му взимай парите, че ще те убия тука.
- Ти съвсем изтрещя! Нещо бълхи, мишки няма ли да й пуснеш? Вече сте пили кафе. Можете да минете на нещо по-хард.
- Какво да ти кажа... Ще се женя за нея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар