Христо и Георги седнаха в едно кафене на ъгъла на централен булевард.
- Какво искаше да ми покажеш? – заговори по едно време Георги. – Някой обект наблизо ли?
- Всеки ден се появява в 8 и минава точно от тук.
- Жена ли? – Георги се изненада. Досега Христо не го беше водил на оглед на жени.
- Ето я. Виж я. Не е ли хубава? – Христо си извади телефона и й направи няколко снимки.
- Ми... Хубава е. Иди й вземи телефона.
- Не искам. Харесва ми да си играя с нея.
- Ти ме изненада, бе, Ице... Не разбирам.
- Видях я на улицата и я проследих. Викам си тая каквато ми се разхожда такава намахана сигурно има много бижута. Влизам, вратата й се отвори с поглед. Бравата чупена. Разходих се вътре и гледам тук, гледам там и с целия си акъл да надникна в спалнята й, а то... Ангел, бе. Спи усмихната. Затворих вратата и седя в коридора като наказан. Отварям пак. Е, казвам ти, не съм виждал по-красиво нещо.
- Ти сериозно ли?
- Да. – заклати глава Христо. – Седя в коридора и се държа за главата. Иде ми да се гръмна. Дойдох да я грабя и не ми се тръгва. Разбираш ли. Майката ми се разката в тоя коридор. Викам си дай поне да й оправя вратата. Оправих й бравата и си тръгнах.
- Ти майтапиш ли се? – засмя се Георги.
- Не, бе. Сериозно ти говоря. Много съм сериозен. Отнесе ме като... Направо...
- Ти затова ли се държиш като треснат напоследък?
- По-лошо. Нали съм си чалнат реших да й направя номер. Влезнах през деня и изсипах един буркан с хлебарки в банята й. Направих една визитка на някаква фирма за хлебарки и я пуснах в пощенската й кутия.
- Майтапиш ли се?
- Не. Сериозно го направих.
- И? Тя обади ли ти се?
- Не. – и Христо вдигна рамене.
Георги избухна в смях и си разсипа кафето.
- Ти ме уби, бе! Това сам ли си го измисли или някой ти помагаше?
- Не е смешно. Влизам...
- Влизаш си, излизаш си...
- Да. Извадих си ключ. Нали й оправих вратата. Не искам да я оправям всеки път.
- Толкова ли си вътре?
- Да, бе. Сериозно. Не знам какво сънува, но спи като пън. И аз вече няколко пъти стоя в коридора като наказан.
- И тя не се обажда?
- Не. Оставих визитка на уж друга фирма, с друг номер. Нищо. Гледам натрупала някакви препарати, сложила някакви таблетки. Тия си тичат нощем на воля. Викам си, майката й разказах на тая. А я харесвам. Наистина я харесвам.
- Ми защо не влезнеш да напръскаш докато я няма и не измислиш нещо друго. Явно няма да извика фирма.
- Да махна хлебарките?
- Ми, да. Ако я харесваш... – и Георги пак се засмя – Може да махнеш хлебарките. Какво ще разбере тя? Появили се някакви хлебарки, пък после изчезнали... – и той пак се засмя.
- Така ли да направя?
- Примерно. Щом влизаш когато си искаш. Какво ти пречи. – Георги отпи от кафето – Чудя се само. Не можа ли нещо по-така... Примерно рози, бонбони... Знам ли...
- Ми исках да се запозная с нея по някакъв повод. Ей така си го намислих.
- Ще ти дам повод. Щом искаш да си поиграеш. Размествай. Променяй. Забавлявай се. И като ти писне иди в осем и й поискай телефона. Например.
Мая влезна и Мелви я подхвана от вратата.
- Виж. Виж ми бравата. Оправи се! Мисля, че ме сваля крадец!
- Чакай, чакай... Какво й има на вратата?
- Ами дръжката падаше и като дръпнеш от външната страна можеше да я отвориш с отвертка. Нали ти казах, че си забравих ключовете и си влезнах без проблем. Затова си носех отвертка в чантата. И един ден вратата оправена! Представяш ли си!?
- Сама се оправи?
- Не. Някой я е оправил. И аз седя и я гледам и си викам който и да е бил станало му е смешно и си е направил майтап да ми оправи бравата. Тя се разпадаше като я хванеш.
- Това не може да бъде! Кой крадец ще ти оправи бравата?
- Който оставя бонбони на масата.
- Ти си почнала да полудяваш. Намери си гадже най-накрая. Секс правиш ли? Да не си слънчасала? Пий витамини. Магнезий с витамин Б. Действа доста успокояващо. Аз го пия в момента.
- Не съм слънчасала. Ставам сутрин и на възглавницата розичка. Бележка...
- Иди в полицията.
- Защо да ходя? Това е забавно. „Много си сладка“, „Неузнаваемо си красива“ и т.н. Знаеш ли колко много имам. И бонбони. През ден имам шоколад до възглавницата.
- Сложи камери. Снимай го. Виж кой е.
- Защо. Той сам ще се покаже. Нали нищо лошо не ми прави. По-забавното е, че откакто имам любовни бележки изчезнаха хлебарките! – и тя се засмя. – Пича изтрепа хлебарките! Представяш ли си?!
- Значи от това, което чувам разбирам следното: у вас живее мъж, който ти оправя къщата, оставя ти цветя и бонбони и нищо не иска? Правилно ли разбрах?
- Да. Не е ли яко?
- Кое му е якото? Влиза докато спиш. Не те ли е страх?
- От какво? Че ще ми остави още един шоколад?
- Ти си точно толкова чалната колкото е и той. Такива като вас се привличат. Смятай какъв е късмета да се нацелите!
- По-интересното е, че оня ден ме спря един сладур на улицата като излизах. Казва дай си телефона.
- Това сега друг ли е?
- Да. Един висок, красив. Много усмихнат. Странното е, че ми е много познат. Все едно съм го виждала преди. Не мога да ти го обясня. Ей така като го видях и тряс. Много странно, нали? Все едно вече се познаваме.
- Може и той да е влизал у вас. Може да е преродено бившо гадже от предишен живот. – Мая се засмя от сърце и без да иска си разсипа колата. – Ходи се прегледай. Намери си нормален мъж.
- Не искам нормален. Тия двамата ми харесват...
Няма коментари:
Публикуване на коментар