Цвети влезна в кухнята и се загледа в мивката.
- Мило... – заговори тя без да се обръща към съпруга си. – Тук най-накрая се зароди нов живот.
- Моля? – той усети нотка на подигравка и мигновено се ядоса. – Сега какво?
- Не, че нещо. Нали знаеш дупката в плота, която стана от водата, която не забърсваш. И нали знаеш дъската, която монтира за да не се срине плота?
- Пак ли се започва...
- Не. Напротив. Поема в съвсем нова посока. – Тя си извади телефона да снима. - На твоята летва е поникнала чушка.
- Моля? – той стана и дойде при нея в кухнята. – И от къде знаеш, че е чушка, а не е домат?
- Защото съм селско чадо, нали знаеш. Била съм на село при баба и дядо. Виждала съм домат. Това е пет сантиметрова чушка. Скоро ще цъфти.
- Омръзна ми от твоите подигравки. Няма да изпечеш един хляб като си била на село, ами се занимаваш с мене.
- Аз ти казах, не държа да сменяш плота. Новият плот може да стои зад канапето още година и половина. Нямам нищо против. Но аз на това нещо хляб няма да меся. Опитвам се да гледам на нещата от веселата им страна. Гледай сега. Ако ми трябва нещо от шкафа няма нужда да отварям вратичката. Мога да бръкна през дупката до батерията и да си го взема. Виж. – и тя бръкна с ръка през дупката и се опита да вземе нещо. Хвана един сапун и го извади. – Виждаш ли. Ти правиш живота ми само по-лесен. Освен това като порасне чушката можеш да ми я изпържиш с доматен сос.
- Какво искаш, бе, човек. – Той се хвана за главата. - Събота е. Почивам си! Защо постоянно ми правиш забележки? Какво искаш сега. Да стана да сменям плот ли?
- Не. Аз предлагам да изчакаме чушката да порасне и тогава. – усмихна му се тя и се подпря на плота, който леко изскърца въпреки шкафовете, които го подпираха отдолу.
- Добре! Добре! Петнайсет години намеквания, дрънкане! Денонощно! Няма мира с тебе!
И той отиде и измъкна новия плот зад канапето. Нареди си столове, начерта си отвора на мивката. Мери, мисли, гледа и хвана зегето. Отряза перфектния кръг. Зарадва се и като се подпря на него счупи плота на две.
- Дявол да го вземе! – развика се и за малко да удари зегето в земята. – Отивам за нов плот!
- Да ти помогна да изхвърлим счупения плот?
- За сега ще го подпра на терасата зад пейката. По-нататъка ще го изнеса.
Ясно, каза си тя. Остава тук завинаги.
След два часа той се върна с нов плот и го постави пак на столовете за да изреже отвора за мивката. Изряза го без да го счупи и отиде да демонтира стария плот.
- Мило, нали знаеш, че миналата година говорихме да преместим пералнята тук в кухнята?
- Е?
- Ми така и така цялата кухня е разглобена...
Той я погледна и душата му се взриви навътре. Изкара пералнята от банята и я премести в кухнята. Оказа се, че не стигат петнайсет сантиметра и трябва да стесни един от кухненските шкафове.
- Отивам за винтчета. – и той излезна. Върна се след половин час леко ободрен. Може би не беше толкова лоша идея всичко това. Сега тя пак ще започне да готви. Няма повече оправдания.
Разглоби един от шкафовете, ряза, мери и след два часа като се изнерви порядъчно го сглоби. Разкачи стария плот и го изнесе на терасата при счупения плот. Тръгна да връзва пералнята.
- Ей, това кранче не става за нищо. Ей сега ще дойда. – и той излезна. Върна се след час с новото кранче. Но стана късно и остави сглобяването за следващият ден.
В неделя станаха и от сутринта захванаха.
- Разбираш ли какъв е проблема? – започна той. – С тебе няма миг покой. Петнайсет години така! Все нещо ще измислиш за да не ме оставиш да си почивам.
Върза пералнята и подреди шкафовете. Но се оказа, че е изрязал отвора за котлоните с цели пет сантиметра погрешно.
– Отказвам да ходя за нов плот! Ще го вържа на една страна!
- Добре. Ако може...
- Може. Просто от едната страна ще има луфт от пет сантиметра.
- Дупка ли имаш предвид? До котлоните?
- Да. Но мога да сложа една летва...
Тя му се усмихна. Че какво е един тънък процеп от 5 сантиметра между стената и плота.
Той монтира котлоните, намести фурната и се оказа, че бормашината му не работи.
- Отивам да търся друга бормашина... – и той излезна. Върна се след два часа. Беше взел от някъде бормашина и като влезна в кухнята загледа се в плочата, която беше вързана на стената. – Знаеш ли, че долу в гаража имам същата чисто нова. Мога да я сменя.
- Сигурен ли си?
- Ще я сменя. – и той отиде да донесе новата плоча. Свали старата и тръгна да лепи новата, но се оказа, че лепилото му е старо, изсъхнало... – Отивам за лепило...
Върна се доста усмихнат. Виждаше му се края. Опита се да залепи плочата и я накара да я подпира заедно с него. Подпираха дълго и накрая плочата се захвана за стената. Намести плота, върза шкафовете за плота, намести фурната, котлоните. И даже сложи силикон по ръба на плота.
- Доволна ли си? Два дни! Два дни от живота ми! Петнайсет години! Сега ще ми изпечеш ли едни топли хлебчета, жено, която си ходила на село при баба си?
Тя захвана да меси и час по-късно отвори фурната като много се изненада.
- Мило, фурната не работи...
Той я погледна като само примигваше. Заклати глава и продължи да гледа телевизия без никакъв коментар.
- Ще я погледнеш ли?
- Сега ли трябва да я гледам?
- Ако искаш може след няколко дни. – Но той не реагира. - Добре тогава! – Тя свали престилката и излезна. Върна се след два часа с нова фурна и някакъв непознат.
- Този кой е? – мъжа й доста се подразни.
- Приятел на приятел. Ще ми монтира новата фурна.
- И аз мога да ти монтирам фурната! – мъжа й наистина се ядоса.
- Сега ли да я монтираш? Попринцип мога да почакам. Година, две... Не бързам за никъде.
Приятеля на приятел тихичко се завъртя около новата фурна. След половин час се приближи до тях.
- А старата фурна искаш ли да ти я сложа на терасата? Ще си имаш още една отвън.
- Нали не работи? – изненада се Цвети. Целия този фарс й дойде в повече.
- Не, работи си, беше й разкачен кабела. Видях, че имаш кабел отвън за лампа, но няма лампа. Направо с ключа от вътре ще си я пускаш.
Цвети примигна няколко пъти и като събра целия си чар се обърна към него с най-лъчезарната си усмивка:
- Ти беше ли женен...
Разказът е написан по предизвикателство от Елена Николова. - съпрузи 15 години, покупка на нова печка за готвене. Какво ще се случи?
Разказът е написан по предизвикателство от Елена Николова. - съпрузи 15 години, покупка на нова печка за готвене. Какво ще се случи?
Няма коментари:
Публикуване на коментар